Италианският шеф, който превърна Панчарево в кулинарен мост

В дома си на хълмовете около София, шеф Микеле Белото приготвя пълнена паста: вместо рикота – българско козе сирене, вместо риган – балканската мащерка „маштерка“. Когато липсват италиански съставки, той ги заменя с местни, често с по-отчетлив вкус. Така Белото превръща всяко ястие в съюз на двете си родини.

Живот на хълма

Шефът от Тревизо, 36-годишен, с емблематични „велосипедни“ мустаци, живее в Панчарево заедно с Александра. „Обичаме бавния живот“, казва той. Зад прозореца му се вижда хълмът, а на масата – още един – малък, бял, от брашно; под ръцете му той се превръща в тесто за равиоли с три цвята – бяло сирене, зелен спанак и червено вино – досущ българското знаме.

Пътуването му до България започва през 2013 г. с Европейска доброволческа служба. „Не аз избрах България, тя избра мен“, шегува се Микеле. След дипломирането си в кулинарната академия Dief в Падуа се върнал тук без билет за връщане.

Кулинарното училище „Menù“

Днес Белото е шеф-преподавател; среща се със студентите си три пъти седмично. „В ресторанта не виждаш лицата на хората, докато ядат. В училище сядаме заедно – едно голямо кулинарно семейство“, разказва той. Учениците му са от 6-годишни до баби, които искат да готвят за внуците си.

Мотото, което носи от първия си софийски ресторант: „Когато клиентът прекрачи прага, всичко трябва да е като в Италия“. Белото учи българите на прости регионални рецепти и вярва, че качеството на продуктите е по-важно от техния брой.

Българската мечта > American Dream

„Fuck the American dream, вие не познавате българската мечта“, казва той с усмивка. „В Италия съм просто още един готвач; тук съм италианец, който говори български.“ От телевизионни участия (включително епизод с Deep Purple) до кулинарни турове, Белото се превърна в посланик на италианската кухня у нас.

Любимата му експресна рецепта е паста „Анапаула“ – с пушена сьомга и тиквички, кръстена на майка му, първия му учител в кухнята.

Всяка чиния на шеф Микеле е пътешествие: започва в Тревизо, прелита над Алпите и каца край езерото в Панчарево – там, където италианската традиция среща българските планини.

Източник: „Cibo – Domani“, автор Микаела Якарино